Любов съм
Любов съм аз, дори и да вали,
в очите ми, пак локвите са сини.
Раняваш с тежки думи и боли
и не заспивам с месеци, години.
И броня нямам, само да тежи,
тлеи в душата въглен и не стине,
закърпвам я с наивност, не тъжи,
и поскимти, по кучешки. И мине.
Цигулката на старото щурче,
проплака тъжно, жално и се счупи...
Каква любов? - пак някой ще рече,
ни виждаш я, ни може да се купи.
Сърцето таралежово - с бодли,
се свива там, край лунната камина.
Любов съм, оцелявам, но дали,
ще оцелееш, ако си замина?
© Надежда Ангелова All rights reserved.
