Любовни маратони
ЛЮБОВНИ МАРАТОНИ
Маратонът е вече към края
и финалът се вижда от хълма.
Спри най-сетне, бегачо отчаян! –
след чертата едва ли ще съмне.
Ти достойно премина трасето,
беше трескав в самото начало,
после крачките станаха леки,
и сега просто дух си – без тяло.
Всяка жажда до тук – утолена,
и страстта е докрая изпита.
Имаш цялата звездна вселена.
Но защо са ти вече звездите?
За какво да се влюбваш отново,
щом финалът е толкова близо?
От хомоти и брачни окови
е ръждясала грешната риза.
Само искам едно – за последно! –
завърни ме в април – преди здрача,
дето в тъмната сянка на кедъра
нощем влюбени славеи плачат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
