Любовта им красива е
Под дъжда не върви на кокили,
не под купола той е звезда
и с дъжда разговаряше мило,
а от него не хваща ръжда,
не, не бе от ковано желязо
и защото обича звезди,
през нощта той съня е зарязал,
все върви, все върви по следи,
без да каже, че може би утре
ще се носи по бързи води,
но преминал край храма порутен,
под дъжда само думи реди,
той говори, говори с охота
и защото изгрява звезда,
не върви по сладникави ноти,
да не хване след време ръжда,
но дъждовните капки улавя
само с блясък на лунни лъчи,
тези капки дори подарява
на любимата с топли очи,
те с дъжда разговаряха мило
преживяваха миг свобода,
и обичат, обичат се силно,
любовта им красива е, да.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
