Под дъжда не върви на кокили,
не под купола той е звезда
и с дъжда разговаряше мило,
а от него не хваща ръжда,
не, не бе от ковано желязо
и защото обича звезди,
през нощта той съня е зарязал,
все върви, все върви по следи,
без да каже, че може би утре
ще се носи по бързи води,
но преминал край храма порутен,
под дъжда само думи реди, ...