Любовта ме докосна
Любовта ме докосна
Любовта ме докосна по рамото с твоите пръсти.
Беше полъх по-нежен от допир на скъпа коприна,
но преля по снагата ми в жиг от парлива коприва
и сърцето ми (в бяг на кошута) от обич се пръсна.
Запламтя зад очите ми пурпурно слънце от жажда.
Разтопи се плътта ми до магма от пулсова лудост
и се стекох (река от желания) в транса на Вуду
по ръцете, в които се губех и после се раждах.
По небцето на времето падаха капки блаженство
и се вливаха в сладко-тръпчиви потоци от памет.
Вдишвах бликаща страст и отпивах горящият пламък,
прежадняла за обич, душата си стоплих (нетленно)
Ако някога спре да вали и престана да помня,
а реката пресъхне и бавно изгарям на клада,
знам, че твоята обич, в безкрая, когато пропадам,
бездиханно ще буди във мен най-щастливия ромол.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
