3.04.2019 г., 14:35

Любовта на цветята

659 0 0

 

"Цветята са мисли на природата за любовта"
- Бетина фон Арним

 

Кокичето разцъфва
в ранна пролет.
Срамежливо къпе се
във снежна чистота.


До него Минзухар -
оранжевеещ спомен,
носталгия по есенните
гаснещи листа.


Нарцисът жълтее
самовлюбен,
той не обича
другите цветя.


Цикламата се смее
в едно с стрък Tеменужен,
щастливо се забравят
в делириум на любовта.


Със нежна красота
и вид обикновен,
високо вдигнало глава
е вярното Лале.


Капризна Орхидея
от дървесни върхове
надменно си подбира
екзотични цветове.


В червено кадифе
Розата от страст гори.
Кралица-изкусителка,
в целувка скрила е бодли.


Прясна Момина сълза
търкулва се по млада кожа.
За първи път разцъфва,
бъдещ трепет да заложи.


Дребни Маргаритки греят
със сияйни личица,
но в гадаене на обич,
гинат техните листа.


Примамливо в поляна червенее
омаен опиумен Мак.
Подлъжеш ли се, ще те завладее,
ще те гони като наркотичен глад.


Иде есен, пожълтяват
тревите с цъфнали Глухарчета.
Щом узреят, те политат,
желания се носят с вятъра.


Всички тях Земята е родила,
пъстър букет от ароматна обич
лани на Слънцето е подарила.
Изконно то облива ги с лъчи,
радва се на всяко трепване любовно.
Между цветята играят се игри,
но по рождение те всички знаят,
че Греещият се обича безусловно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доротея Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...