"Цветята са мисли на природата за любовта"
- Бетина фон Арним
Кокичето разцъфва
в ранна пролет.
Срамежливо къпе се
във снежна чистота.
До него Минзухар -
оранжевеещ спомен,
носталгия по есенните
гаснещи листа.
Нарцисът жълтее
самовлюбен,
той не обича
другите цветя.
Цикламата се смее
в едно с стрък Tеменужен,
щастливо се забравят
в делириум на любовта.
Със нежна красота
и вид обикновен,
високо вдигнало глава
е вярното Лале.
Капризна Орхидея
от дървесни върхове
надменно си подбира
екзотични цветове.
В червено кадифе
Розата от страст гори.
Кралица-изкусителка,
в целувка скрила е бодли.
Прясна Момина сълза
търкулва се по млада кожа.
За първи път разцъфва,
бъдещ трепет да заложи.
Дребни Маргаритки греят
със сияйни личица,
но в гадаене на обич,
гинат техните листа.
Примамливо в поляна червенее
омаен опиумен Мак.
Подлъжеш ли се, ще те завладее,
ще те гони като наркотичен глад.
Иде есен, пожълтяват
тревите с цъфнали Глухарчета.
Щом узреят, те политат,
желания се носят с вятъра.
Всички тях Земята е родила,
пъстър букет от ароматна обич
лани на Слънцето е подарила.
Изконно то облива ги с лъчи,
радва се на всяко трепване любовно.
Между цветята играят се игри,
но по рождение те всички знаят,
че Греещият се обича безусловно.
© Доротея All rights reserved.