11.11.2012 г., 21:29

Любовта на вятъра

840 0 1

Чуй гласа на вятъра,
иска да ти разкаже история.
В нея ражда се една любов,
донесла щастие, самота и болка.

Едно сърце, заблестяло като слънце,
нечии очи, потънали в чужди,
жадувани прегръдки и целувки,
пратили разума сред гора от мъгла.

Тази чиста като извор любов,
търсила топлина и светли лъчи,
но била хвърлена в студ и мрак,
била потънала в море от страдание.

Спъвала се в безчувствени скали,
плакала сред студени звезди,
разказвала историята си с чужд глас,
търсейки отново свобода, а не власт.

 

Посветено...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Боев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....