Чуй гласа на вятъра,
иска да ти разкаже история.
В нея ражда се една любов,
донесла щастие, самота и болка.
Едно сърце, заблестяло като слънце,
нечии очи, потънали в чужди,
жадувани прегръдки и целувки,
пратили разума сред гора от мъгла.
Тази чиста като извор любов,
търсила топлина и светли лъчи,
но била хвърлена в студ и мрак,
била потънала в море от страдание.
Спъвала се в безчувствени скали,
плакала сред студени звезди,
разказвала историята си с чужд глас,
търсейки отново свобода, а не власт.
Посветено...
© Боян Боев Всички права запазени
Браво за мислите ти.