Nov 11, 2012, 9:29 PM

Любовта на вятъра

  Poetry » Love
839 0 1

Чуй гласа на вятъра,
иска да ти разкаже история.
В нея ражда се една любов,
донесла щастие, самота и болка.

Едно сърце, заблестяло като слънце,
нечии очи, потънали в чужди,
жадувани прегръдки и целувки,
пратили разума сред гора от мъгла.

Тази чиста като извор любов,
търсила топлина и светли лъчи,
но била хвърлена в студ и мрак,
била потънала в море от страдание.

Спъвала се в безчувствени скали,
плакала сред студени звезди,
разказвала историята си с чужд глас,
търсейки отново свобода, а не власт.

 

Посветено...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боян Боев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...