19.03.2015 г., 18:30  

Любовта се нуждае от хора

918 0 11

Любовта се нуждае от хора! Простичко е! Не от философстване и не от гръмкости!

И в същото време е странно как тя развива чувствителността дотолкова, че да можеш да чуеш как се разлистват дърветата и как крехките тревички пробиват коравата земя...

 

Ела, седни до мен да ти покажа нещо...

За миг останалите, всички, забрави!

Наивно малко е и даже смешно,

но виж света през моите очи!

В една кутийка сякаш се побира,

а щом го споделиш и с някой друг,

във миг магийно се премоделира

и вече не пести ни цвят, ни звук!

 

Перли светлинни от слънцето сипят се,

насищат озона и блесва денят;

с клокочене ведро реките подтичват,

полюшва се вятърко в листен хамак.

И чудно защо детелинките имат си,

всички, четвърто, щастливо листо;

оченца отвсякъде снимат ли снимат

етюди от гранде спектакъл Живот.

И не насекоми, рояк балетисти

разпърхват ефира със нежни крилца...

Виж подир всичко, не си го измислям,

най-великото чудо на тая земя:

 

как се вклинява в сърцето и в мислите

онази страдалница-опиум-порив-живот -

Любовта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Драги гости!
    Чест е за мен, че сте тук, Ирен, Кети, Краси, Септ!
  • Оплакнах си очите - евалла!
  • Колко си права, Таня!
  • Любовта се нуждае от ... хора, които не се поддават на страх.Благодаря , Таня и честита пролет! /Джу ми изчезна, ама добре че си ти да ми създаваш настроение с такива стихове. Благодаря!/
  • Усмихвате ме! Казвала съм го и преди, не парадирам, че съм поетеса, просто давам израз на това, което чувствам! И няма как да не оценя факта, че то е повлияло и на още някой
    Стефане, Василка, Миночка!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....