19.03.2015 г., 18:30  

Любовта се нуждае от хора

916 0 11

Любовта се нуждае от хора! Простичко е! Не от философстване и не от гръмкости!

И в същото време е странно как тя развива чувствителността дотолкова, че да можеш да чуеш как се разлистват дърветата и как крехките тревички пробиват коравата земя...

 

Ела, седни до мен да ти покажа нещо...

За миг останалите, всички, забрави!

Наивно малко е и даже смешно,

но виж света през моите очи!

В една кутийка сякаш се побира,

а щом го споделиш и с някой друг,

във миг магийно се премоделира

и вече не пести ни цвят, ни звук!

 

Перли светлинни от слънцето сипят се,

насищат озона и блесва денят;

с клокочене ведро реките подтичват,

полюшва се вятърко в листен хамак.

И чудно защо детелинките имат си,

всички, четвърто, щастливо листо;

оченца отвсякъде снимат ли снимат

етюди от гранде спектакъл Живот.

И не насекоми, рояк балетисти

разпърхват ефира със нежни крилца...

Виж подир всичко, не си го измислям,

най-великото чудо на тая земя:

 

как се вклинява в сърцето и в мислите

онази страдалница-опиум-порив-живот -

Любовта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Драги гости!
    Чест е за мен, че сте тук, Ирен, Кети, Краси, Септ!
  • Оплакнах си очите - евалла!
  • Колко си права, Таня!
  • Любовта се нуждае от ... хора, които не се поддават на страх.Благодаря , Таня и честита пролет! /Джу ми изчезна, ама добре че си ти да ми създаваш настроение с такива стихове. Благодаря!/
  • Усмихвате ме! Казвала съм го и преди, не парадирам, че съм поетеса, просто давам израз на това, което чувствам! И няма как да не оценя факта, че то е повлияло и на още някой
    Стефане, Василка, Миночка!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...