Любовта се нуждае от хора! Простичко е! Не от философстване и не от гръмкости!
И в същото време е странно как тя развива чувствителността дотолкова, че да можеш да чуеш как се разлистват дърветата и как крехките тревички пробиват коравата земя...
Ела, седни до мен да ти покажа нещо...
За миг останалите, всички, забрави!
Наивно малко е и даже смешно,
но виж света през моите очи!
В една кутийка сякаш се побира,
а щом го споделиш и с някой друг,
във миг магийно се премоделира
и вече не пести ни цвят, ни звук!
Перли светлинни от слънцето сипят се,
насищат озона и блесва денят;
с клокочене ведро реките подтичват,
полюшва се вятърко в листен хамак.
И чудно защо детелинките имат си,
всички, четвърто, щастливо листо;
оченца отвсякъде снимат ли снимат
етюди от гранде спектакъл Живот.
И не насекоми, рояк балетисти
разпърхват ефира със нежни крилца...
Виж подир всичко, не си го измислям,
най-великото чудо на тая земя:
как се вклинява в сърцето и в мислите
онази страдалница-опиум-порив-живот -
Любовта.
© Таня Донова Всички права запазени
Чест е за мен, че сте тук, Ирен, Кети, Краси, Септ!