Mar 19, 2015, 6:30 PM  

Любовта се нуждае от хора

  Poetry » Other
917 0 11

Любовта се нуждае от хора! Простичко е! Не от философстване и не от гръмкости!

И в същото време е странно как тя развива чувствителността дотолкова, че да можеш да чуеш как се разлистват дърветата и как крехките тревички пробиват коравата земя...

 

Ела, седни до мен да ти покажа нещо...

За миг останалите, всички, забрави!

Наивно малко е и даже смешно,

но виж света през моите очи!

В една кутийка сякаш се побира,

а щом го споделиш и с някой друг,

във миг магийно се премоделира

и вече не пести ни цвят, ни звук!

 

Перли светлинни от слънцето сипят се,

насищат озона и блесва денят;

с клокочене ведро реките подтичват,

полюшва се вятърко в листен хамак.

И чудно защо детелинките имат си,

всички, четвърто, щастливо листо;

оченца отвсякъде снимат ли снимат

етюди от гранде спектакъл Живот.

И не насекоми, рояк балетисти

разпърхват ефира със нежни крилца...

Виж подир всичко, не си го измислям,

най-великото чудо на тая земя:

 

как се вклинява в сърцето и в мислите

онази страдалница-опиум-порив-живот -

Любовта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Драги гости!
    Чест е за мен, че сте тук, Ирен, Кети, Краси, Септ!
  • Оплакнах си очите - евалла!
  • Колко си права, Таня!
  • Любовта се нуждае от ... хора, които не се поддават на страх.Благодаря , Таня и честита пролет! /Джу ми изчезна, ама добре че си ти да ми създаваш настроение с такива стихове. Благодаря!/
  • Усмихвате ме! Казвала съм го и преди, не парадирам, че съм поетеса, просто давам израз на това, което чувствам! И няма как да не оценя факта, че то е повлияло и на още някой
    Стефане, Василка, Миночка!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...