Люлки гергьовски люлеят...
Жертвени агнета бели,
все са с венчета на шия,
после ни дали, ни взели,
все сме си старите – тия,
с гладни очи и стомаси.
Църкви, курбан, манастири,
а свети Георги ума си,
сбира по голи баири ...
Лами – стоглави, столици,
мечът – строшен е отдавна,
с вълчите кожи – овчици,
чакат съдбата - безславна...
Люлки гергьовски люлеят,
гладен народ не заспива.
За сиромасите змеят,
лапад сади и коприва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Благодаря, Дани!
