Магазин... за втора употреба
Сънувах сън... във който бяха двама,
тъй влюбено щастливи. Суета.
Животът им, триъгълник и драма,
тайнствено забулен във мъгла.
Тя, младото момиче доверчиво,
докоснало за пръв път обичта.
А той, мъжът семеен, "справедливо"
приел греха във своята съдба.
Заведе я във своя магазин... за дрехи,
но втора употреба, за беда.
Да види тя как сто жени цвърчящи
обличат с дрипи зъзнеща душа.
Как грабеха в неусвес, безразборно,
купуваха с охота... бедността.
А тя стоеше плахо, илюзорно.
Нали на среща бе със любовта.
Когато стоката почти привърши,
блуза и предложи, сива при това.
Но нещо в нея силно се прекърши.
Безлична мишка, малка се видя...
Подаръка му не прие от гордост,
(наясно бе със своята цена).
Палто си тя избра и грейна в радост,
лилавото... за нея бе мечта.
Тя него щеше да си купи, лично.
Подхождаше и най на същността.
Изглеждаше то царствено, магично,
но... дребничка бе нейната снага.
Излязоха забързани и двама.
Той с трескав поглед, бързащ към дома.
А тя... притихналата млада дама,
пораснала със педя... полетя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
