Магьосница зеленоока
Сега й зяпам снимките,
спомням си някакви откъси...
Напрягам си мозъка и мислите.
- О, сетих се, то - сърцето - е искало нея да люби.
След това се спирам, отпочивам,
че даже като я гледам, се изтощавам...
С нейните лъчи се стоплям
и едновременно се осветявам...
С очите си изумрудени
гледа нанякъде, не към мен...
Въпреки това, погледа откъсва ми
и насочва към себе си!
Гледам и усещам - дърпа душата ми,
като бездна се опитва да я погълне с мен.
Като се усмихне, изкарва
ангелчетата невинни от сърцето ми.
Тя около себе си с невидими синджири ги оковава,
храни ги с любов и глези ги с красотата си.
Тя е вещица зеленоока,
която омагьоса с мълния
изстреляна от погледа...
Мълнията се заби и
раната вечно ще кърви,
щом липсваш в моя живот ТИ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияние Всички права запазени
