Сега й зяпам снимките,
спомням си някакви откъси...
Напрягам си мозъка и мислите.
- О, сетих се, то - сърцето - е искало нея да люби.
След това се спирам, отпочивам,
че даже като я гледам, се изтощавам...
С нейните лъчи се стоплям
и едновременно се осветявам...
С очите си изумрудени
гледа нанякъде, не към мен...
Въпреки това, погледа откъсва ми
и насочва към себе си! ...