Eddy (Сияние)
29 54
Nov 25, 2009, 11:10 PM

Магьосница зеленоока 

  Poetry » Love
847 0 3

Сега й зяпам снимките,

спомням си някакви откъси...

Напрягам си мозъка и мислите.

- О, сетих се, то - сърцето - е искало нея да люби.

 

След това се спирам, отпочивам,

че даже като я гледам, се изтощавам...

С нейните лъчи се стоплям

и едновременно се осветявам...

 

С очите си изумрудени

гледа нанякъде, не към мен...

Въпреки това, погледа откъсва ми

и насочва към себе си!

Гледам и усещам - дърпа душата ми,

като бездна се опитва да я погълне с мен.

 

Като се усмихне, изкарва

ангелчетата невинни от сърцето ми.

Тя около себе си с невидими синджири ги оковава,

храни ги с любов и глези ги с красотата си.

 

Тя е вещица зеленоока,

която омагьоса с мълния

изстреляна от погледа...

 

Мълнията се заби и

раната вечно ще кърви,

щом липсваш в моя живот ТИ!

 

 

 

 

© Сияние All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??