6.07.2024 г., 14:13 ч.
Май бяхме ние
Изхвърлих всичките писма,
с години... дето ти ги писах.
Не исках... Чувствах се сама.
Представях си... на теб, че липсвам.
Клошар... със себе си ги взе.
За хляб... стотинки да спечели.
За кратък миг... ми стана зле,
че няма... в тях да ме намериш.
По път... писмата изтървал.
Високо... с вятъра летели.
Едничко... скрило се в дърво.
Там две деца са го прочели.
Едно момиче... и момче.
Не помниш ли... Май бяхме ние?
Дечица две... и писъмце...
Поплакахме... а после скрихме.
© Виолета Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прекрасно е! Поздравления!
-
Благодаря ти за хубавите думи, Злате
Прекрасен ден да имаш! -
Виле, чета и препрочитам! Остави ме без дъх! Поздравявам те!
-
Благодаря, Лъчо!
-
Поздравления за хубавото стихотворение!!
-
Да ти се връща тъпкано !!! Ха - ха !!!
-
Ооо, далеч не съм за адмирации. Но ми стана много мило от думите ви и ме трогнахте. За което благодаря на всички ви!
Прекрасен ден да имате. -
Няма по - правилна " присъда " от 5 петолъчки !!! Да пребъде !!!
-
Удивително стихотворение! Просто страхотно! Пет звезди от мен!
-
Това е страхотия!
Мисля, че е тотално попадение в десетката!
Адмирации! -
Много мило ми стана. Благодаря ти, Вили , за усещането!
-
Благодаря ти за милия коментар, Стойчо.
-
Любовта е въпиюща потреба...
Но толкова ми допадна,че се зарадвах,сякаш моите писма някой в сърцето си ги носи!
Поздравления, Вили!🙏♥️♨️ -
Хубава събота и неделя да имаш, Тони.
Благодаря ти! -
Много оригинално и мило!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
