Май бяхме ние
Изхвърлих всичките писма,
с години... дето ти ги писах.
Не исках... Чувствах се сама.
Представях си... на теб, че липсвам.
Клошар... със себе си ги взе.
За хляб... стотинки да спечели.
За кратък миг... ми стана зле,
че няма... в тях да ме намериш.
По път... писмата изтървал.
Високо... с вятъра летели.
Едничко... скрило се в дърво.
Там две деца са го прочели.
Едно момиче... и момче.
Не помниш ли... Май бяхме ние?
Дечица две... и писъмце...
Поплакахме... а после скрихме.
© Виолета All rights reserved.
