7.07.2024 г., 9:22

Май слънчасах

Поезия » Хумористична

484 0 7

Жега,
дори не ми се лега
до блондинка
и на картинка...

Бе, май слънчасах -
Глупости дърдоря...
И сам не си повярвах,
но поне от моята осигурих си боя...

11.06.2024.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mislitel (Георги Каменов)

Звучи ми логично 🤣

2024-07-07T17:44:25+03:00
palenka (П Антонова)

Ми то... май всички сме слънчасали 🙄

2024-07-07T17:33:21+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Много весели включвания, момичета, а мен бой ме чека от една миниатюрна брюнетка 🤣
Мерсаж.

2024-07-07T16:08:10+03:00
palenka (П Антонова)

На кой слънцето, на кой луната,
все някой друг ви е виновен;
не научихте си урока, че пред жената
всички сте равни, щом в играта
са точилката, тигана и метлата!

2024-07-07T15:56:48+03:00
Konstance (Констанс)

Ама, тихо де, защо сам се предаваш...! 😁😎😄
(К'во лошо има в блондинките?)

2024-07-07T15:44:14+03:00

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0