Майският дъжд
Дълго го чакам майския дъжд,
звън на камбани по сънни стъкла.
Чакам го, чакам да плисне веднъж,
той ли не чу или аз не разбрах,
как под липите на нашия двор
бързо прелитна, на сухо се спря.
Обич потърси, ласка и взор,
сетне до прага тихо замря.
Кой ли го търси, кой го обича,
мокър до кости странник нечакан?
Може би само русо момиче
в сън му се врирча, на него прилича.
Руси къдрици навред разпилява,
хвърка до прага, с него наднича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
