Дълго го чакам майския дъжд,
звън на камбани по сънни стъкла.
Чакам го, чакам да плисне веднъж,
той ли не чу или аз не разбрах,
как под липите на нашия двор
бързо прелитна, на сухо се спря.
Обич потърси, ласка и взор,
сетне до прага тихо замря.
Кой ли го търси, кой го обича,
мокър до кости странник нечакан?
Може би само русо момиче
в сън му се врирча, на него прилича.
Руси къдрици навред разпилява,
хвърка до прага, с него наднича.
© Хари Спасов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
