Дълго го чакам майския дъжд,
звън на камбани по сънни стъкла.
Чакам го, чакам да плисне веднъж,
той ли не чу или аз не разбрах,
как под липите на нашия двор
бързо прелитна, на сухо се спря.
Обич потърси, ласка и взор,
сетне до прага тихо замря.
Кой ли го търси, кой го обича,
мокър до кости странник нечакан?
Може би само русо момиче
в сън му се врирча, на него прилича. ...