Малката русалка
Стига вече сънува вълни
и русалки красиви в морето,
а опитай се пак да заспиш,
не е време за приказки, ето
уморена си, гледаш едва,
а говориш ми сякаш си малка,
не приемаш сериозно света,
искаш само да бъдеш русалка.
Но ти знаеш, не могат горките
да живеят сред хората в грях,
нямат глас, а пък само очите
ги издават, че тръпнат от страх
да не ги разпознаят и върнат
във водата, от скръб разлюляна.
Любовта е докрай безразсъдна,
ще остане от тях само пяна.
Пак не слушаш, къде си сега?
Злата вещица ли те омагьоса
и открадна с отвара гласа,
да не чуват когато се молиш
за любов и щастлива съдба
и живот пълен с хубости земни?
Мое мило момиче, ела,
не изчезвай в морето безследно.
Ти самата си просто любов,
ценен бисер се крие в душата ти.
Ще се срещнете, щом е готов
да те види такава, каквато си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
