Ще ми каже ли някой как и защо вчера времето спря, и забрави да диша Притаило ухо във смеха на жената, дето мина по малката уличка.
Нашата уличка - крива и грозна, с неумит от памтивека асфалт, времето ахна щом зърна жената да идва, а любопитните хора заизвиваха врат.
Мъжете се вчесаха, извадиха гребен, жените ги гледаха право в анфас.
А наште момчетата - те просто се смееха бледни, и поглед не вдигаха - хвана ги срам.
И кучета - цяла сурия, опашките вдигнаха в почетен знак.
Заспалите котки взеха врява да вдигат.
И старата уличка пак оживя.
От крива и грозна тя стана пак весела, дърветата вееха свойте листа.
Тя, красотата, мина по нашата уличка.
Красотата минаваше, и времето спря.
Тя, красотата, работа нямаше тука, и скоро отмина, оставяйки спомен на хубав парфюм.
Ала всички седяха, и гледаха горе, а там нямаше нищо - освен мисълта за красива жена. ...