Малката уличка
Ще ми каже ли някой как и защо вчера времето спря, и забрави да диша Притаило ухо във смеха на жената, дето мина по малката уличка.
Нашата уличка - крива и грозна, с неумит от памтивека асфалт, времето ахна щом зърна жената да идва, а любопитните хора заизвиваха врат.
Мъжете се вчесаха, извадиха гребен, жените ги гледаха право в анфас.
А наште момчетата - те просто се смееха бледни, и поглед не вдигаха - хвана ги срам.
И кучета - цяла сурия, опашките вдигнаха в почетен знак.
Заспалите котки взеха врява да вдигат.
И старата уличка пак оживя.
От крива и грозна тя стана пак весела, дърветата вееха свойте листа.
Тя, красотата, мина по нашата уличка.
Красотата минаваше, и времето спря.
Тя, красотата, работа нямаше тука, и скоро отмина, оставяйки спомен на хубав парфюм.
Ала всички седяха, и гледаха горе, а там нямаше нищо - освен мисълта за красива жена.
Мъжете се сепнаха, извадиха четки и валяци, отдавна забравили тия неща.
Жените смениха пердетата стари, прозорците взеха да мият с оцет и вода.
Младежите взеха да хвърлят боклуци на двора, и се обадиха на отдел "Чистота"
Всички бяха под пара, само дето попа не мина за да поръси китка с вода...
И нашата уличка- сива, глуха, и бледа, отново си върна цвета.
По нашата уличка, крива и грозна до вчера, днес мина красива жена...
© Svetoslav Vasilev All rights reserved.
