Ще ми каже ли някой как и защо вчера времето спря, и забрави да диша Притаило ухо във смеха на жената, дето мина по малката уличка.

Нашата уличка - крива и грозна, с неумит от памтивека асфалт, времето ахна щом зърна жената да идва, а любопитните хора заизвиваха врат.

Мъжете се вчесаха, извадиха гребен, жените ги гледаха право в анфас.

А наште момчетата - те просто се смееха бледни, и поглед не вдигаха - хвана ги срам.

И кучета - цяла сурия, опашките вдигнаха в почетен знак.

Заспалите котки взеха врява да вдигат.

И старата уличка пак оживя.

От крива и грозна тя стана пак весела, дърветата вееха свойте листа.

Тя, красотата, мина по нашата уличка.

Красотата минаваше, и времето спря.

Тя, красотата, работа нямаше тука, и скоро отмина, оставяйки спомен на хубав парфюм.

Ала всички седяха, и гледаха горе, а там нямаше нищо - освен мисълта за красива жена.

Мъжете се сепнаха, извадиха четки и валяци, отдавна забравили тия неща.

Жените смениха пердетата стари, прозорците взеха да мият с оцет и вода.

Младежите взеха да хвърлят боклуци на двора, и се обадиха на отдел "Чистота"

Всички бяха под пара, само дето попа не мина за да поръси китка с вода...

И нашата уличка- сива, глуха, и бледа, отново си върна цвета.

По нашата уличка, крива и грозна до вчера, днес мина красива жена...