16.10.2013 г., 22:04

Малко прекалено

1.1K 1 17

Малко прекалено

  

И дори да стихнат всички елфи

на Амур ще спра стрелите остри.

Но как мамят дивните им арфи,

  

а и тези мисли никак бистри.

И какви ли приказни поляни

цъфтят в очите Ви тъй пъстри.

 

Ах, аз ще украся с рубини

гръдта си едва ли не жестока.

Но ни сред смъртни, ни сред богини 

 

жена не ще знае тази болка.

В ръцете Ви да съм тъй блудна,

а да знам, че друг сега ме чака.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...