Малко прекалено
И дори да стихнат всички елфи
на Амур ще спра стрелите остри.
Но как мамят дивните им арфи,
а и тези мисли никак бистри.
И какви ли приказни поляни
цъфтят в очите Ви тъй пъстри.
Ах, аз ще украся с рубини
гръдта си едва ли не жестока.
Но ни сред смъртни, ни сред богини
жена не ще знае тази болка.
В ръцете Ви да съм тъй блудна,
а да знам, че друг сега ме чака.
© Светла Асенова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...