Математически е ясно всичко! Честно!
Погледнато през призмата на математиката,
(не я обичах, ако трябва да съм честна),
животът следва логика последователна -
уж мерим точно, а крива винаги е сметката.
Не спираме и уж напред вървим,
и лутаме се в кръг (светът нали е кръгъл).
В окръжност до безкрайност се въртим,
надявайки се да открием своя ... ъгъл.
Където мислите ни тихо да нощуват,
А утрото изгрее ли, да полетят,
ранени или боси, със крила проскубани,
ала свободни по земния си път.
И както паякът изгражда своя дом
с аритметична точност тетива разпънал,
въздигаме по вертикала чак възбог
мечтите си във нескончаем пъзел.
Добавяме години зад гърба ни.
Делим на прости знаци сложното.
Със равенството - знакът помежду ни
да се залъгваме отдавна невъзможно е.
Две линии сме с теб, които се пресичат
в точката, наречена ЛЮБОВ.
След нея - многоточия предричат
триъгълник, събрал един живот!
Сега са простички около нас нещата.
а в уравнението ни няма неизвестни.
Между изгрева и залеза клони везната.
Математически е ясно всичко! Честно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
