6.07.2024 г., 16:36  

"Мазни борби" *

600 1 5

На тепиха* е борбата.На селото в Парламента.

Доста ниско е земята.По кюспети* сме в момента!

 

Борят се агенти свои.Уйдурмата* реве от мъка!

Пак познатите герои!Гледат нещо да отмъкнат:

 

я петел,теле,я агне, кой каквото сам открадне!

А народът гледа,дебне...И сънува ден след пладне.

 

Някой рече:"Жега,братя!Колко ли ще трае още?!"

Сънно рече дядо Страти:"Бог вестява будни нощем."

 

Заб.на автора

Мазни борби*--турски борби,пактикувани още в България 

тепих*-- мека постелка за борба 

кюспети*--кожени 3/4 гащета намазани с шарлан,

както и телата на пехливаните(борците)

уйдурма*-машинация,нагласена работа 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара и поздравите, Георги!
  • Пехливан Пею е баш-серсем-ефенди в тази олимпийска дисциплина, макар и не такава.
    Ама и другите маат мазни тела на тепиха, както се казува, борбата е безмозъчно жестока...
    А народът в ролята на харема гледа и цъка изпод фереджето...
    Поздравявам те.
  • Благодаря за коментара и поздравите, Младен!
    Благодаря за коментара и адмирациите,Люси!
    В отделни райони на България с мюсюлманско население на събори се устройват този вид древни борби,които са традиция за много страни.
    Но в древна Гърция също така са се борили,но телата си са масажирали със зехтин.Индианците в Северна Америка са втривали в кожата си меча мас,която поддържа тялото топло(и е вид балсам),след къпане в река или езеро.
  • Стойчо,уникален,жесток стих! Аплодисменти!А и от бележките отдолу научих нещо.Аз шарлана го слагам на салатата.🙃
  • "Борят се агенти свои.Уйдурмата* реве от мъка!
    Пак познатите герои! Гледат нещо да отмъкнат:

    я петел,теле, я агне, кой каквото сам открадне!
    А народът гледа, дебне...И сънува ден след пладне."

    С тези редове си казал всичко, Стойчо. Мисля, че и Ботев би те поздравил за тях. Поздравявам те и аз!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...