Мечо и пчелите
Мечо - лакомник голям
сладък мед така обича,
че във кошериге сам
чесго за медец наднича.
Но пчеличкиге не спят.
Не обичат те крадците.
За медеца зорко бдят.
Пазят го добре пчелите.
Щом посегне, на рояк,
те сърдиго го нападат.
Жилят нашия юнак
и добър урок му дават.
Ала случи се веднъж -
той береше боровинки,
заваля проливен дъжд
и прибра се със настинка.
Легна Мечо на легло,
охка, киха и се тръшка,
със горещо е чело,
всичко го боли и пъшка.
Мама Меца му приготвя
топла билкова отвара,
пие той и се затопля,
прави също и гаргара.
Пие чая си, но няма
от медеца - пчелен дар.
Туй си е беда голяма,
че медецът е и цяр.
В това време прелетя
край прозореца отворен
една пчела и го видя,
съжали го, че е болен.
Зажужа край него леко,
поздрави го със крилца
и политна надалеко,
в кошера си се прибра.
Всичките пчели узнаха,
че меченцето е болно,
помежду си се разбраха
и решиха доброволно
от медеца-благодат,
бързо за да оздравее,
едно гърне да му дадат,
пак да тича, да се смее.
От меда им подкрепен,
той щом хапна, оздравя
и във този същи ден
на пчелите обеща -
в кошерите да не пипа
без покана, на инаг,
но с добро ли ги попита,
с радост те ще го гостят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Михайлова Всички права запазени
