27.12.2009 г., 9:15

Мечтани спомени

803 0 12

Мечтани спомени

 

                                        На моя дядо Стефан,

                                        “безследно изчезнал”

                                        много преди да се родя

 

Вътре в твоите книги

си криех мечти.

Всяка беше със нещо различна,

а кориците светеха,

сякаш дъги

(и до днес все така ме привличат).

Оцветяваше времето

тебе и мен,

часовете летяха безгрижно,

неусетно растях,

а младееше ти,

все със същия образ те виждах...

 

Ти до днес оживяваш

и в мойте мечти

пак косата ми ласкаво галиш.

А над двама ни стара

снимка виси –

само с нея, уви, те познавам...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нелиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Нели, отдавна не съм била при теб и съжалявам...Поздравления за топлия стих...болка е, но топла...
    Бъди здрава, щастлива, вдъхновена!
    Прегръдки!!!
  • Хубав поетичен спомен и нужен на Човека.Wali./Виолета Томова/
  • Разлиствам времето от шепота -
    ...до днес
  • Благодаря!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...