Dec 27, 2009, 9:15 AM

Мечтани спомени

  Poetry » Other
800 0 12

Мечтани спомени

 

                                        На моя дядо Стефан,

                                        “безследно изчезнал”

                                        много преди да се родя

 

Вътре в твоите книги

си криех мечти.

Всяка беше със нещо различна,

а кориците светеха,

сякаш дъги

(и до днес все така ме привличат).

Оцветяваше времето

тебе и мен,

часовете летяха безгрижно,

неусетно растях,

а младееше ти,

все със същия образ те виждах...

 

Ти до днес оживяваш

и в мойте мечти

пак косата ми ласкаво галиш.

А над двама ни стара

снимка виси –

само с нея, уви, те познавам...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нелиса All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
  • Нели, отдавна не съм била при теб и съжалявам...Поздравления за топлия стих...болка е, но топла...
    Бъди здрава, щастлива, вдъхновена!
    Прегръдки!!!
  • Хубав поетичен спомен и нужен на Човека.Wali./Виолета Томова/
  • Разлиствам времето от шепота -
    ...до днес
  • Благодаря!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...