27.07.2008 г., 23:13

Мечти...

2.7K 0 61

 

 

 

                    Мечти...
                    ах, тези мечти...
                    как душата ми
                    докосна,
                    момче,
                    тази стара песен
                    и ритъмът...
                    и ти...
                    спомен
                    в топла лятна вечер
                    и мечти, мечти...

                    стара
                    ама хубава...
                    игриво ми намигаш ...
                    ех, че си,
                    момче,
                    като някога
                    ръка ми подаваш
                    и плочата 
                    въртиш...
                    и моята пола
                    до припадък пак...

                    не зная,
                    момче,
                    и как ли да зная
                    защо 
                    по тебе 
                    така се увличам,
                    и уж е само танц...
                    и старите мечти,
                    а виж,
                    как вече тичам
                    след теб... и песента...

                                

                                                          Музика        Me4ti

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...