31.03.2012 г., 14:22 ч.

Мечтите ми отнеха 

  Поезия » Гражданска
450 0 2

    Мечтите ми отнеха

 

Животът тъп мечтите ми изстиска...

Аз вече нямам идол... Нямам Бог!

Като вълна в прибоите се плискам.

Рева като затворен  във Чартог...

 

Над мен стоят, безброй, „богоизбрани”.

Засенчват слънцето на моя взор...

В сърцето ми  пробиват люти рани

и ме изстласкват в задния ни двор...

 

Да чакам!? На какво да се надявам?!

Какво да гледа този сляп народ!

Фалшиви знамена навсякъде развяват.

И в бъркотията ни няма  брод!

 

Кажете ми в какво да вярвам?

Отровен е светът ни от лъжи.

Напразно пусто в празното прекарвам...

А всичко туй  в душата ми тежи!...

 

Дори илюзиите ми отнеха...

Останах във живота без мечти!

Наверно и на другите ги взеха?!

И вече няма кой да полети...

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Славов, ти не приемаш ничия оценка, освен своята!
    "Животът тъп мечтите ми изстиска...

    Аз вече нямам идол... Нямам Бог!

    Като вълна в прибоите се плискам.

    Рева като затворен във Чартог..."

    Първо се пише ЧЕРТОГ, А НЕ ЧАРТОГ и второ, защо ще реве някой затворен в палат(дворец,замък)думата се използва и за покои, стая, брачно ложе...нещо недоумявам този рев...ама ти си реви де, не ми пречиш

  • Разбира се, че всичко е хиперболизация!За мен това е начина да изразя чувствата, които напрират понякога във мене...Така,че не мога да приема Вашата реакция, като доброжелателна.Извинете ме за не особенно ласкавите думи, с които възприемам Вашата оценка на това, което съм написал, искренно!
Предложения
: ??:??