31.03.2012 г., 14:22

Мечтите ми отнеха

654 0 2

    Мечтите ми отнеха

 

Животът тъп мечтите ми изстиска...

Аз вече нямам идол... Нямам Бог!

Като вълна в прибоите се плискам.

Рева като затворен  във Чартог...

 

Над мен стоят, безброй, „богоизбрани”.

Засенчват слънцето на моя взор...

В сърцето ми  пробиват люти рани

и ме изстласкват в задния ни двор...

 

Да чакам!? На какво да се надявам?!

Какво да гледа този сляп народ!

Фалшиви знамена навсякъде развяват.

И в бъркотията ни няма  брод!

 

Кажете ми в какво да вярвам?

Отровен е светът ни от лъжи.

Напразно пусто в празното прекарвам...

А всичко туй  в душата ми тежи!...

 

Дори илюзиите ми отнеха...

Останах във живота без мечти!

Наверно и на другите ги взеха?!

И вече няма кой да полети...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Славов, ти не приемаш ничия оценка, освен своята!
    "Животът тъп мечтите ми изстиска...

    Аз вече нямам идол... Нямам Бог!

    Като вълна в прибоите се плискам.

    Рева като затворен във Чартог..."

    Първо се пише ЧЕРТОГ, А НЕ ЧАРТОГ и второ, защо ще реве някой затворен в палат(дворец,замък)думата се използва и за покои, стая, брачно ложе...нещо недоумявам този рев...ама ти си реви де, не ми пречиш

  • Разбира се, че всичко е хиперболизация!За мен това е начина да изразя чувствата, които напрират понякога във мене...Така,че не мога да приема Вашата реакция, като доброжелателна.Извинете ме за не особенно ласкавите думи, с които възприемам Вашата оценка на това, което съм написал, искренно!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...