Mar 31, 2012, 2:22 PM

Мечтите ми отнеха

  Poetry » Civic
653 0 2

    Мечтите ми отнеха

 

Животът тъп мечтите ми изстиска...

Аз вече нямам идол... Нямам Бог!

Като вълна в прибоите се плискам.

Рева като затворен  във Чартог...

 

Над мен стоят, безброй, „богоизбрани”.

Засенчват слънцето на моя взор...

В сърцето ми  пробиват люти рани

и ме изстласкват в задния ни двор...

 

Да чакам!? На какво да се надявам?!

Какво да гледа този сляп народ!

Фалшиви знамена навсякъде развяват.

И в бъркотията ни няма  брод!

 

Кажете ми в какво да вярвам?

Отровен е светът ни от лъжи.

Напразно пусто в празното прекарвам...

А всичко туй  в душата ми тежи!...

 

Дори илюзиите ми отнеха...

Останах във живота без мечти!

Наверно и на другите ги взеха?!

И вече няма кой да полети...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Славов, ти не приемаш ничия оценка, освен своята!
    "Животът тъп мечтите ми изстиска...

    Аз вече нямам идол... Нямам Бог!

    Като вълна в прибоите се плискам.

    Рева като затворен във Чартог..."

    Първо се пише ЧЕРТОГ, А НЕ ЧАРТОГ и второ, защо ще реве някой затворен в палат(дворец,замък)думата се използва и за покои, стая, брачно ложе...нещо недоумявам този рев...ама ти си реви де, не ми пречиш

  • Разбира се, че всичко е хиперболизация!За мен това е начина да изразя чувствата, които напрират понякога във мене...Така,че не мога да приема Вашата реакция, като доброжелателна.Извинете ме за не особенно ласкавите думи, с които възприемам Вашата оценка на това, което съм написал, искренно!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...