Мечтите ми отнеха
Мечтите ми отнеха
Животът тъп мечтите ми изстиска...
Аз вече нямам идол... Нямам Бог!
Като вълна в прибоите се плискам.
Рева като затворен във Чартог...
Над мен стоят, безброй, „богоизбрани”.
Засенчват слънцето на моя взор...
В сърцето ми пробиват люти рани
и ме изстласкват в задния ни двор...
Да чакам!? На какво да се надявам?!
Какво да гледа този сляп народ!
Фалшиви знамена навсякъде развяват.
И в бъркотията ни няма брод!
Кажете ми в какво да вярвам?
Отровен е светът ни от лъжи.
Напразно пусто в празното прекарвам...
А всичко туй в душата ми тежи!...
Дори илюзиите ми отнеха...
Останах във живота без мечти!
Наверно и на другите ги взеха?!
И вече няма кой да полети...
© Христо Славов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Разбира се, че всичко е хиперболизация!За мен това е начина да изразя чувствата, които напрират понякога във мене...Така,че не мога да приема Вашата реакция, като доброжелателна.Извинете ме за не особенно ласкавите думи, с които възприемам Вашата оценка на това, което съм написал, искренно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Животът тъп мечтите ми изстиска...
Аз вече нямам идол... Нямам Бог!
Като вълна в прибоите се плискам.
Рева като затворен във Чартог..."
Първо се пише ЧЕРТОГ, А НЕ ЧАРТОГ и второ, защо ще реве някой затворен в палат(дворец,замък)думата се използва и за покои, стая, брачно ложе...нещо недоумявам този рев...ама ти си реви де, не ми пречиш