( На парапланеристите над Сопот)
Над килнати изгнили черни кръстове,
белязали и на града, и на живота края,
един летящ човек повдига с пръсти
завесата от облаци пред рая.
Увиснало пред синия портал помежду двата свята,
където чинно чакат своя ред душите
туй живо, странно шарено разпятие
за тайнствата отвъдни ги разпитва.
Да може във Едем да се провре – за малко само! –
спокойната му тишина да го докосне.
И ако притчите, в които вярваме, не мамят ...