Между двата свята
( На парапланеристите над Сопот)
Над килнати изгнили черни кръстове,
белязали и на града, и на живота края,
един летящ човек повдига с пръсти
завесата от облаци пред рая.
Увиснало пред синия портал помежду двата свята,
където чинно чакат своя ред душите
туй живо, странно шарено разпятие
за тайнствата отвъдни ги разпитва.
Да може във Едем да се провре – за малко само! –
спокойната му тишина да го докосне.
И ако притчите, в които вярваме, не мамят
със зрящите очи на жив ще зърне Господ.
Че знае той, и знаят кръстовете долу –
че всеки го очаква кацането на (и под!) земята.
Човешкият живот е много кратък полет
От точка А до точка Бе между ей тия, двата свята...
© Таня Георгиева All rights reserved.
