7.09.2007 г., 16:21

Между мислите...

875 0 5


                        
                  

                  Между мислите...

               Разпилява се скуката...

               Прокрадва се сънят...

               Раздират се съмнения...              

               Полазват думи премълчани...

               Проскърцват глупави лъжи...

               Оплитат се неуместни закани...

               Пърхат трепетни усещания...

               Нагазват непланувани желания...

               Провира се пространството...

               Кръжат усмихнати мечтите...

               Изтича времето неумолимо...

               Загубват се болки разяждащи...

               Лута се бездомно щастието...

               Изплъзва се смисълът...

               Набраздява се самотата...

               Остава вярата...

               Тихо е...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съдбовно цялата се промених,
    но вярата със нищо не смених.

    ...
    Благодаря на всички за топлите думи!
  • Успех и вярвай!!!
    Поздрав!!!
  • Ех, че прекрасен, благословен стих! Тишина, пълна с вяра - красиво, божествено. Браво, мила Павлина, с обич.
  • Вярата е посока с Любов!Поздрав!
  • Поздравления за вдъхновението
    и за зрънцето вяра останало.
    Запази го ,полей го и с времето
    ще порасне голямо...!
    Прекрасно и вълнуващо си го написала!Браво!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...