Потърсих си крилете – грапав белег
върху гърба ми спомени навява.
Пълзейки по земята ежедневно
забравих откога не съм летяла.
В началото отлагах. Нямах време.
(По-важни грижи все на мене чакаха.)
А с всеки ден и с всеки него следващ
в мравуняка задържаше ме навикът.
Товарът на гърба маскира липсата…
(Летенето приемах като даденост)
Сега когато искам да политна
разбирам, че съм безобидна мравка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация