Между небето и мравуняка... Ядосано. 

589 8 29

Потърсих си крилете – грапав белег

върху гърба ми спомени навява.

Пълзейки по земята ежедневно

забравих откога не съм летяла.

 

В началото отлагах. Нямах време.

(По-важни грижи все на мене чакаха.)

А с всеки ден и с всеки него следващ

в мравуняка задържаше ме навикът.

 

Товарът на гърба маскира липсата…

(Летенето приемах като даденост)

Сега когато искам да политна

разбирам, че съм безобидна мравка.

 

Не хапя и не жиля… Не умея

клеймо да слагам в знак на притежание.

Макар и под земята да живее

инатът  твърдо дава обещание

 

табута и прегради да прескочи

и да докосне синьото небе.

Известно е: щом мравка се ядоса

порастват ù и жило, и криле.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.