Довереница (Дочка Василева)
486 17606
May 26, 2016, 9:51 PM

Между небето и мравуняка... Ядосано. 

  Poetry » Phylosophy
1678 10 33

Потърсих си крилете – грапав белег

върху гърба ми спомени навява.

Пълзейки по земята ежедневно

забравих откога не съм летяла.

 

В началото отлагах. Нямах време.

(По-важни грижи все на мене чакаха.)

А с всеки ден и с всеки него следващ

в мравуняка задържаше ме навикът.

 

Товарът на гърба маскира липсата…

(Летенето приемах като даденост)

Сега когато искам да политна

разбирам, че съм безобидна мравка.

 

Не хапя и не жиля… Не умея

клеймо да слагам в знак на притежание.

Макар и под земята да живее

инатът  твърдо дава обещание

 

табута и прегради да прескочи

и да докосне синьото небе.

Известно е: щом мравка се ядоса

порастват ù и жило, и криле.

© Дочка Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотна метафора,Доче,добре,че отново се е появил стиха ти,защото тогава не съм била в сайта!И както е редно,поантата е толкова силна!!"щом мравка се ядоса,порастват й и жило и криле"...Малко ми прилича на една от зодиите-инъче не е лоша,но ако я настъпиш...Боже упази!И ако няма кого да захапе...хапе опашката си...
  • Отново го прочетох и искрено се възхитих на перото ти!
  • Поздравления и от мен, Дочка! Много интересно!
  • ..."табута и прегради да прескочи

    и да докосне синьото небе.

    Известно е: щом мравка се ядоса

    порастват ù и жило, и криле."!
  • Усмивка за финала, Дочка!
  • Не съм съгласна. Гневът е един от седемте смъртни гряха.
  • Добре ,че не изпуснах този стих, Доче! Страхотна както винаги
  • Уникално!
  • А твоите явно отново са поникнали и са те издигнали високо над "мравуняка".
  • "В мравуняка задържаше ме навикът"
    признаваш ти, но искаш да политнеш.
    А чудеса възможни са и стават,
    ако на не-тата затвора ритнеш!
    Ядосай се и нека твойто жило
    покаже, че си мравчица, но жива!
  • Поздрав, Доче!
  • "Макар и под земята да живее
    инатът твърдо дава обещание

    табута и прегради да прескочи
    и да докосне синьото небе.
    Известно е: щом мравка се ядоса
    порастват ù и жило, и криле.." – !!!

    Поздравление за цялото стихотворение, Довереница!!!
  • Страхотно! Поздравления!
  • Благодаря ви приятели за милите думи. Бъдете здрави!
  • Поздравления, Доче!
  • Силен текст!
  • С възхита!
  • Браво!
  • Усетих силно като мои изживявания - и разочарованието, и гнева, и обещанието. Харесах много!
  • "Безобидните мравки"могат да са голяма сила...
    Хареса ми...много!
  • Хубаво!
    По Дочевски
  • Дааа! Чудесно си го казала!
    Мравка, мравка, ама ако се ядосаааа!
  • Силна образност! Поздрав и от мен!
  • Много хубаво! Много ми хареса. П оздрави!
  • Харесах! Особено финала!! Поздрави от мен и хубав ден!
  • Доста странно за тези измерения...!!!
    "Не хапя и не жиля… Не умея
    клеймо да слагам в знак на притежание."
  • Да, така е - когато човек “порасне“ достатъчно, разбира, че за да лети всъщност крила не са му нужни. Поздрави, Доче!!
  • Почитания Доче!
  • Прецизна и силна поезия. Бих я нарекъл промислена спонтанност. И както винаги - неочаквана и запаметяваща се поанта. Но ти си майстор на всичко това, Доче! Поздрав и възхищение!
  • Чудесно е, Доче!
  • Поздравления!
  • Браво!
  • Съдържателно. И с изненадващ финал!
Random works
: ??:??