Между Рая и Ада
на един Приятел
Между Рая и Ада,
където е тънкият улей на разума,
изтича сърцето ми.
От дъното
на своето минало
с пръсти изтръгвам живота си
и търся обичта си забравена!
Но тичам все още топла и чувствена!
Нажежени релси
препречват ми пътя
и гари ме викат да спра...
Не ли късно, Приятелю?!
От върха на годините
изморена, невярваща
през тънкият улей на щастието
между Рая и Ада
да търся пак любовта?!!!
12.06.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
