12.06.2007 г., 21:43

Между Рая и Ада

797 0 8

                                                                на един Приятел
                                                                                            
Между Рая и Ада,
където е тънкият улей на разума,
изтича сърцето ми.
От дъното
на своето минало
с пръсти изтръгвам живота си
и търся обичта си забравена!
Но тичам все още топла и чувствена!
Нажежени релси
препречват ми пътя
и гари ме викат да спра...  
Не ли късно, Приятелю?!
От върха на годините
изморена, невярваща
през тънкият улей на щастието
между Рая и Ада
да търся пак любовта?!!!
                                                
12.06.2007г.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женина Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...