Jun 12, 2007, 9:43 PM

Между Рая и Ада

  Poetry
799 0 8

                                                                на един Приятел
                                                                                            
Между Рая и Ада,
където е тънкият улей на разума,
изтича сърцето ми.
От дъното
на своето минало
с пръсти изтръгвам живота си
и търся обичта си забравена!
Но тичам все още топла и чувствена!
Нажежени релси
препречват ми пътя
и гари ме викат да спра...  
Не ли късно, Приятелю?!
От върха на годините
изморена, невярваща
през тънкият улей на щастието
между Рая и Ада
да търся пак любовта?!!!
                                                
12.06.2007г.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...