13.10.2009 г., 13:32 ч.
Мелнишко
Земята ти – като разтворен череп.
Небето ти – небе, небе, небе!
Тук няма днес и утре, няма вчера.
Тук всичко е било. Каквото е.
Тук ставаш атом. Толкова си дребен.
Пясъчник. В по-бели светове.
Тук ставаш всичко, било преди тебе.
Тук ставаш всичко, идващо след теб.
Две глътки вино - Спомен и Забрава.
И утешен, за зло ли, за добро ли,
тук есента със листи те заравя.
Да те изрови слънчев лъч напролет.
© Райчо Русев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
такова...каквото е...
-
Тук няма днес и утре, няма вчера.
Тук всичко е било. Каквото е.
Райсън!!! -
Наздраве, Райсън!
"Червено вино снощи пих, и капка не остана..." -
"Спомен..."
Поздрав! -
Харесах!Паздрав
-
... нека!
-
Благодаря ти за красивата разходка и замислящите думи.
-
Много ми харесват думите и чувството, което е пресъздадено.
-
Винаги съм се кефил на лаконичните ти мъдрости! Толкова му трябва на човек - две глътки вино - едната за Бог да прости тези които не са с нас и другата за здравето на тези които са с нас!
-
Стихът ти Райсън се влива в душата и я опива като гъсто мелнишко вино.
-
С усмивка вдигам своята чаша
пълна с мелнишки мечти
и мисля си, че не е страшно
есенно да се разпролетим. -
Завладяващо е!
-
стих
като вино!* -
Важното е, че те изравя слънчев лъч напролет!
Усмихни се, Райсън! -
Наздраве Райсън, с мелнишко вино!
-
!*
-
За зимен сън ли се готвиш?Неее....Поздравче.
-
мелови думи. благодаря!*
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
