Метафора мъртва без теб е животът
Раздяла разнищи в сърцето тъгата
И сянката плахата радост засенчи.
Прегърна ме в празния ден самотата.
Къде е на слънцето златното менче?
Зениците търсят искрящата нишка.
Раздяла разнищи в сърцето тъгата.
Отворен прозорец, а в рамката – нищо.
Виси като питанка щърба вината.
В дълбоките чувства се дави душата.
Но няма спасители, нито спасени.
Раздяла разнищи в сърцето тъгата.
Измръзват секундите, в болка родени.
Метафора мъртва без теб е животът.
Денят колабира в сълзи непроляти.
Луната зад облака плаче, когато
раздяла разнищи в сърцето тъгата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
