Миг от вечността
Присънва ми се често плаж мъждив,
дете строи от пясък своя замък.
И непогалено от вятъра ленив,
е вече старец от надгробен камък.
Превърнат в памет, скрита от цветя,
треви над него пролетно ще никнат.
Ще чуруликат одата на радостта
случайни птици в упокоен пикник.
А някъде - на кръглата Земя,
ези с тура ще си сменят местата.
На Злото ненаситната ламя
ще гледа с благи погледи лицата.
Кристално изворче напевно ще тече,
клошар от него глътка ще отпива.
Ще заситни, на рамото с менче,
осъмнала пред изгрев самодива.
Ще вейнат гриви жълтите жита.
Вълните им неспирно ще пренасят
пак с тайнствен морз гласа на любовта
към царството на нейната династия.
© Младен Мисана All rights reserved.
