Милост за децата
Деца умират, Господи, деца!
Не са живели още, а ги вземаш.
На майките разбитите сърца
не бяха ли достатъчно големи?
На татковците тежкия товар
не бе ли носен с тиха доверчивост?
Защо деца им даваш като дар,
а после ги убиваш?
Милостив ли?!
Какво тук значи милост и любов,
щом с кървави души не се проглежда!
Виновните срази, бъди суров,
но с детството подхождай много нежно.
Тъй нежно, че додето порастат
децата да засяват и да жънат
любов и мъдрост вредом по света.
И някой ден смъртта ще е без тръни.
И някой ден човекът ще е бог,
и своята съдба ще преобърне.
Но днес те моля, Господи висок,
децата (наведи се) да прегърнеш!
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени