27.12.2016 г., 20:47

Милост за децата

1.5K 2 9


Деца умират, Господи, деца!
Не са живели още, а ги вземаш.
На майките разбитите сърца
не бяха ли достатъчно големи?
На татковците тежкия товар
не бе ли носен с тиха доверчивост?
Защо деца им даваш като дар,
а после ги убиваш? 
Милостив ли?!
Какво тук значи милост и любов,
щом с кървави души не се проглежда!
Виновните срази, бъди суров,
но с детството подхождай много нежно.
Тъй нежно, че додето порастат
децата да засяват и да жънат
любов и мъдрост вредом по света.
И някой ден смъртта ще е без тръни.
И някой ден човекът ще е бог,
и своята съдба ще преобърне.
Но днес те моля, Господи висок,
децата (наведи се) да прегърнеш!

 

Цвета Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никога не съм харесвала заиграването с образа на Господ в стихове. Много малко творци успяват да употребят образа му на място и по предназначение. В повечето случаи с цел подсилване на въздействието използването на този образ е толкова недвусмислено, а често и нелепо.
    По принцип разбрах идеята ти и я подкрепям като апел" Милост за децата", но с това:" И някой ден смъртта ще е без тръни.
    И някой ден човекът ще е бог," не съм съгласна. Обикновено пътят е трънлив, а смъртта може и да е красива - това никой не знае. Да не говорим, че човек никога няма да стане Бог. Дори самата идея някой да си помисли, че може да се отъждестви с Бог, за мен е недопустима. Трябва много да се внимава като се използва метафорично образа на Господ.
    Мнението ми е неангажиращо.
  • Благодаря от сърце на всеки, който се спря и прочете стихотворението! Признателна съм за всеки коментар. На Александър Ценов бих отговорила с думите на Красимир Тенев, моят учител в поезията: "По презумпция Бог е справедлив. Това е догма. Но когато човек загуби близък понякога губи и вярата си в Бог.
    Александър Ценов не знае какъв е конкретния повод за написването на това стихотворение. той не допуска че може да си се вживяла в роля. Значи си се справила добре."
    Благодаря, Краси!!!
  • ...!!!
  • Ако Господ беше тъй жесток и лишен от справедливост и любов, както е представен тук, със сигурност автора му нямаше да е сред живите, нито да може да напише или публикува това произведение! Рано или късно вашата наранена душа ще разбере истината. Бог е много търпелив и нежен към вас, макар и да не го приемате. Ние, хората сме твърде ограничени и пристрастни, за да имаме всички отговори.
  • Човешка и искрена молитва, дано Господ те чуе!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...