Милост за децата
Деца умират, Господи, деца!
Не са живели още, а ги вземаш.
На майките разбитите сърца
не бяха ли достатъчно големи?
На татковците тежкия товар
не бе ли носен с тиха доверчивост?
Защо деца им даваш като дар,
а после ги убиваш?
Милостив ли?!
Какво тук значи милост и любов,
щом с кървави души не се проглежда!
Виновните срази, бъди суров,
но с детството подхождай много нежно.
Тъй нежно, че додето порастат
децата да засяват и да жънат
любов и мъдрост вредом по света.
И някой ден смъртта ще е без тръни.
И някой ден човекът ще е бог,
и своята съдба ще преобърне.
Но днес те моля, Господи висок,
децата (наведи се) да прегърнеш!
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря от сърце на всеки, който се спря и прочете стихотворението! Признателна съм за всеки коментар. На Александър Ценов бих отговорила с думите на Красимир Тенев, моят учител в поезията: "По презумпция Бог е справедлив. Това е догма. Но когато човек загуби близък понякога губи и вярата си в Бог.
Александър Ценов не знае какъв е конкретния повод за написването на това стихотворение. той не допуска че може да си се вживяла в роля. Значи си се справила добре."
Благодаря, Краси!!! -
...!!!
-
Ако Господ беше тъй жесток и лишен от справедливост и любов, както е представен тук, със сигурност автора му нямаше да е сред живите, нито да може да напише или публикува това произведение! Рано или късно вашата наранена душа ще разбере истината. Бог е много търпелив и нежен към вас, макар и да не го приемате. Ние, хората сме твърде ограничени и пристрастни, за да имаме всички отговори.
-
Човешка и искрена молитва, дано Господ те чуе!
-
Браво! И аз се чудя, защо трябва да се родят, да дадат надежда и в един миг просто да отлетят, невкусили нищо от живота? Не е честно.
-
Изключително силен стих, Цвети! Присъединявам се към молбата ти!
-
И аз така... моля! Браво, Цвете!
-
Много е тъжно когато деца си отиват от този свят, когато го напускат не навреме. голяма болка е !!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
По принцип разбрах идеята ти и я подкрепям като апел" Милост за децата", но с това:" И някой ден смъртта ще е без тръни.
И някой ден човекът ще е бог," не съм съгласна. Обикновено пътят е трънлив, а смъртта може и да е красива - това никой не знае. Да не говорим, че човек никога няма да стане Бог. Дори самата идея някой да си помисли, че може да се отъждестви с Бог, за мен е недопустима. Трябва много да се внимава като се използва метафорично образа на Господ.
Мнението ми е неангажиращо.