Минало незабравимо
Минало незабравимо
Аз спомените си през иглени уши прекарвам
и мъча се да бъда справедлив.
Не ти повярвах аз, или не исках да ти вярвам...
А трябвало да бъда доверчив!
Отгде да зная аз, ний бяхме млади, горделиви,
не знаехме да тръгнеме или да спрем?!
Пътеките за нас не бяха стръмни и трънливи
и можехме света да преорем!
Едва сега разбирам, че аз напразно те загубих
и най-напразно те свалих от власт!
Най-искрената ти любов аз не долюбих
и щастието не се спря при нас!
Сега разбирам, че ти си била най моето момиче,
с искрящо чувство си се свързала със мен...
Аз мойта непростима гордост не отричам!
Наивник бил съм... или заблуден!
09.12.2012г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени