Минало незабравимо

Аз спомените си през иглени уши прекарвам
и мъча се да бъда справедлив.
Не ти повярвах аз, или не исках да ти вярвам...
А трябвало да бъда доверчив!

Отгде да зная аз, ний бяхме млади, горделиви,
не знаехме да тръгнеме или да спрем?!
Пътеките за нас не бяха стръмни и трънливи
и можехме света да преорем!

Едва  сега разбирам, че аз напразно те загубих
и най-напразно те свалих от власт!
Най-искрената ти любов аз не долюбих
и щастието не се спря при нас!

Сега разбирам, че ти  си  била най моето момиче,
с искрящо чувство си се свързала със мен...
Аз мойта непростима гордост не  отричам!
Наивник  бил съм... или заблуден!
 09.12.2012г. София