Аз спомените си през иглени уши прекарвам
и мъча се да бъда справедлив.
Не ти повярвах аз, или не исках да ти вярвам...
А трябвало да бъда доверчив!
Отгде да зная аз, ний бяхме млади, горделиви,
не знаехме да тръгнеме или да спрем?!
Пътеките за нас не бяха стръмни и трънливи
и можехме света да преорем!
Едва сега разбирам, че аз напразно те загубих
и най-напразно те свалих от власт!
Най-искрената ти любов аз не долюбих
и щастието не се спря при нас! ...