27.02.2021 г., 11:22

Миньонче съм – джобен формат

420 6 12

Миньонче съм – джобен формат,  
наследство, от двете ми баби.
В душата ми бурите спят,
светът, раменете ми слаби,

 

подпират, че би се срутил,
когато ме дяволи вземат
скандално, по женски, със стил
и може би там е проблемът,

 

на тялото крехкият съд,
разчупват потоци – от лава.   
Нерядко зад мене мълвят:
Виж, мравка, а зла, твърдоглава.

 

В главата ми мир и покой,
дори и да спя, не намират,
гадинки, гадинки, безброй –
бърборят, танцуват и свирят.

 

От думи строят си палат
и в него се ражда Всемира,
по десет звездички блестят,
за всяка, която умира.

 

Обикна ли, грейва дъга,
да мразя, не се и научих,
а утре, преди и сега,
пред прага ми спят, като куче.

 

Жена съм от лед и от жар,
такава – орисана, грешна.
Любима съм, майка, другар –  
спасявай се, ако те срещна!

 

Домът ми, за птици е дом,
до залче раздам ли се цяла,
с дъжда поплачете си щом,
ви кажат, че аз съм изтляла.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Че си имане, имане си, ама не си за пъдарски дисаги!😀
    Поздравления, Надежда!
  • Благодаря ви, от сърце! Пепи, много хубаво стихче си ми подарила!
  • Миньончетата носим най-голямата сила, Наде! Прекрасен стих!
  • Няма значение дали си миньонче, важното е, че си страхотна!
  • "Домът ми, за птици е дом,
    до залче раздам ли се цяла,"

    Хубав ден, Patrizzia (Надежда Ангелова)!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...