Миньонче съм – джобен формат
Миньонче съм – джобен формат,
наследство, от двете ми баби.
В душата ми бурите спят,
светът, раменете ми слаби,
подпират, че би се срутил,
когато ме дяволи вземат
скандално, по женски, със стил
и може би там е проблемът,
на тялото крехкият съд,
разчупват потоци – от лава.
Нерядко зад мене мълвят:
Виж, мравка, а зла, твърдоглава.
В главата ми мир и покой,
дори и да спя, не намират,
гадинки, гадинки, безброй –
бърборят, танцуват и свирят.
От думи строят си палат
и в него се ражда Всемира,
по десет звездички блестят,
за всяка, която умира.
Обикна ли, грейва дъга,
да мразя, не се и научих,
а утре, преди и сега,
пред прага ми спят, като куче.
Жена съм от лед и от жар,
такава – орисана, грешна.
Любима съм, майка, другар –
спасявай се, ако те срещна!
Домът ми, за птици е дом,
до залче раздам ли се цяла,
с дъжда поплачете си щом,
ви кажат, че аз съм изтляла.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
