23.09.2023 г., 16:19 ч.  

Mирише на сняг 

  Поезия » Философска
248 3 10

Дивите гъски се стягат за път. Сбират ятата си вече.
Весели, волни, високо летят, пътят пред тях е далечен.
Нейде сред пъстрата шума едва диша септември притихнал,
следва ятата с очи. Без слова, птичият глъч го усмихна.

 

Той е художник и влюбен поет. Гъши перца си събира,
вечер е тъжен – самотник заклет, легнал – над него – Всемира,
гледа онези далечни звезди и си измисля любима,
гъшето ято небето бразди... Сякаш е тук... И незрима,

 

в стихове плаче онази любов - литнала гъска в небето,
къса сърцето ти и си готов да я последваш, додето,
чуваш в съня си криле да свистят, сигурен знак за раздяла...
Уж е септември – мирише на сняг... Близо е зимата бяла...
 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Ооо, прекрасно е, Наде!!!
  • Май ти е дал едно вълшебно перце от събраните
  • При теб е винаги образно, Наде!
    Разкош!
  • Радвам се, че ви харесва! Джуд, ти беше първата, която ме подкрепи преди 10 години, когато плахо и несигурно прописах отново. Появих се в сайта и нахвърлях тонове звездички... 🙂 Прегръщам те много, много силно!
  • Много ми харесва стиха! Поздравления!!!
  • На мен ми мирише пък на разкош
    Ееееееей толкова много ми хареса ( нали си представи как разпервам ръце? )
    Чакай да си го прочета пак...
  • Изживях го написаното докато четях. Поздрав за написаното, Наде!
  • Одухотворяваш и най-неодухотворимото, Наде!💖 Много ми хареса, много!
  • “ Той е художник и влюбен поет. Гъши перца си събира,
    вечер е тъжен – самотник заклет, легнал – над него – Всемира,
    гледа онези далечни звезди и си измисля любима,
    гъшето ято небето бразди... Сякаш е тук... И незрима,”

    Харесва ми много!
Предложения
: ??:??